fbpx

Тази Билитис рубрика, ще ви запознае с героите на нашата малка организация. Днес е ред на нашия спортен координатор – Мирослава. Вероятно я познавате покрай Sofia Pride Sports или друго енергизиращо (гей) събитие. Днес я представяме в пълната ѝ светлина на активист, доброволец, колега и най-вече приятел.

  • Коя е Мирослава? Представи се.

Казвам се Мирослава, все още на 31 години ,скоро това ще се промени не в моя ползва (смее се). По образование съм индолог, но и това сега се променя – уча психология и специализирам психотерапия. Имам специализации в сферата на анатомията, треньорството и холистичното здраве. Интересен ми е човекът в цялата му пълнота – ум, душа и тяло- започвайки от себе си.  Активист – първо доброЗОРствах под „натиск“ на Лили, днес вече доброволствам по собствена нужда и желание да допринеса с придобития си опит.

  • Кое е най-хубавото в това да си спортен координатор в Билитис?

Най-хубавото в това е че мога да спортувам с общността си и да съм out. Това е нещо, което винаги ми е липсвало, когато спортувах в клубове преди. Има една витаеща стигма спрямо хомосексуалните атлети, една видима „тайна“, за която не се говори. А аз искам да се говори и стигмата да изчезне.

Прекрасно е също и че спортът е поле, което дълго не сме „използвали“ и сега възможностите са необятни. Често контактувам със спортни ЛГБТИ клубове из цяла Европа и съм изключително вдъхновена от това какво може да бъде постигнато със спорт. Всъщност, най-хубавото предстои!

  • Ако имаше магическа пръчка, какво щеше да промениш за общността?

Като всеки активист, разбира се, бих премахнала неприемането, неразбирането и несправедливостта към ЛГБТИ хората. Бих размахала пръчката, за да няма повече нужда от „борба за равноправие“.

  • Три неща, които те правят щастлива?

Природата с всичко в нея- животните, горите, водите; приятелите и близките;  движението на тялото.

  • Кой е най-ценният урок, който научи в работата си в Билитис?

Спомням си срама и тайната около това да си „различен“ докато растях и самотата от това. Работата и контактът ми с Билитис ми позволиха да се запозная с хора от много краища на света и България и да се запозная с много истории сходни на моята или пък,още по-вдъхновяващо, съвсем обратни на моята. Работата ми в Билитис е като грижа за мен и дотуря към едно по-голямо цяло, към една голяма група от хора, ненужно и несправедливо поставена по-долу.

Първото човешко право е правото на достойнство, второто на равни права за всеки и едва след това е правото на живот. На пътя сме.

__

Получавайте новини и още интересно съдържание за събития и инициативи, като се запишете за нашия бюлетин.