Миналата седмица беше избрана като нов съдия за България в Европейския съд по правата на човека г-жа Диана Ковачева. Нейният избор се приема противоречиво от гражданското общество в България, тъй като тя не беше първият предложен и, съответно, най-силно препоръчан, кандидат от вътрешната комисия на Съвета на Европа. Г-жа Ковачева заема поста омбудсман на България, от 2020г до момента, а няколко години преди това беше заместник-омбудсман.
По Конституция, функцията на омбудсмана е да „се застъпва за правата и свободите на гражданите“. Г-жа Ковачева изпълняваше тази функция, що се отнася до правата на големи групи от населението с актуални проблеми, отразявани в медиите, например – насилие над жени; банкови длъжници и темата за частния фалит; чистия въздух в София; потребители на дружества за топлофикация и други популистки теми. За 8-те й години работа в службата на омбудсмана, г-жа Ковачева нито веднъж не е изразила позиция по отношение правата на хората от ЛГБТИ общността, нито пък е идвала да подкрепи с участието си София Прайд.
2023 година беше запомняща за България с гласувани две важни законодателни промени, касаещи ЛГБТИ права – промените в Наказателния кодекс и промените в Закона за защита от домашното насилие. През май 2023г, Народното Събрание представи за обществено обсъждане предложението да се добави като квалифициращ състав към 5 престъпления сексуалната ориентация на жертвата. Г-жа Ковачева не представи становище по този законопроект и не коментира темата в медиите. През август 2023г, Народното Събрание представи за обществено обсъждане новата дефиниция на интимна връзка в Закона за защита от домашното насилие (тя е приложима само за разнополови връзки). Отново, г-жа Ковачева не представи становище и не коментира темата в медиите.
Тук трябва да се спомене и ключовото тълкувателно дело, което ВКС образува през юни 2020г относно предпоставките за признаване на пол в България. Към онзи момент, г-жа Ковачева вече беше ефективно назначена като омбудсман на България. През октомври 2020г, ВКС изпрати покана до редица държавни органи, включително и изрична покана до г-жа Ковачева, за становище по това тълкувателно дело. Г-жа Ковачева не взе участие в това съдебно производство и не изпрати становище. По същия начин, когато през април 2021г Конституционният съд образува делото за тълкуване на понятието пол, съдът присъедини омбудсмана като трета заинтересована страна в делото, с изрична покана за становище. Г-жа Ковачева не изпрати такова и се отдели напълно от темата.
За сравнение, първият омбудсман на България, г-н Константин Пенчев, намираше поводи да изрази своята подкрепа към ЛГБТИ хората у нас. Например, още през 2011г той препоръча на НС да криминализира деяния, извършени по хомофобски подбуди, а през 2014г препоръча на МВР по-засилена охрана на София Прайд.
Константното поведение на г-жа Динана Ковачева през годините, особено на фона на поведението на предишен служител, заемащ длъжността омбудсман, сочи че тя не е еднакво чувствителна към всички основни права на човека – качество, което работата на един международен съдия в ЕСПЧ изисква. Въпреки че тя заема точно тази служба в държавата, нарочно създадена да защитава и развива областта от правото посветена на основните права на гражданите, г-жа Ковачева взима активна позиция само към мейнстрийм въпроси и избягва да защитава непопулярни каузи на групи от населението, които са свито малцинство. За съжаление, това е знак какви решения могат да се очакват от нея в бъдеще, когато тя започне да разглежда жалбите срещу българското Правителство пред ЕСПЧ. В момента, в ЕСПЧ са висящи поне 8 жалби с оплаквания от нарушени ЛГБТИ права в България. Мандатът на г-жа Ковачева е 9 години – той ще започне през април 2024г и се очаква да приключи през 2033г.
Автор: адв. Наташа Добрева
