fbpx

За никого не е тайна, че в България престъпленията от омраза на основата на сексуалната ориентация и полова идентичност към ЛГБТИ+ общността не са засегнати в Наказателния кодекс. За никого не са тайна и множеството случаи през годините, в които винаги някой остава безнаказан и правосъдието не е възтържествувало. За никого не е тайна, че ЛГБТИ+ общността в България не получава адекватна съдебна защита и справедливост.

Важно е да уточним, какво е престъпление от омраза. По дефиниция, престъпления от омраза или престъпление с дискриминационен мотив се наричат престъпни деяния, при които извършителят избира жертвата на деянието поради действителна или предполагаема нейна принадлежност към определена група в обществото. Защо в 21 век, в държава от Европейския съюз, все още обсъждаме как да спрем да мразим различните и защо е важно в Наказателния кодекс в България, сексуалната ориентация, полът и половата идентичност да се признаят на признаци, спрямо които може да има престъпления от омраза? 

За съжаление, в тази статия ще намерите над 15 примера от 2002 до 2020 година за анти-ЛГБТИ престъпления от омраза, опити за противодействие на езика на омразата и множество акции за по-добър живот в България. Ако смятате, че няма такива, вижте всички примери. А ако знаете, че има, примерите само ще затвърдят тезата ви. 

  • 01.04.2002 г. – Българската гей организация Джемини внася в Министерството на правосъдието официално предложение за промяна и допълнение на Наказателния кодекс на Република България в тази му част, която се отнася до престъпленията срещу половата неприкосновеност на личността. Единия от засегнатите текстове е чл. 162 от НК. Предложението на Джемини е възприето по отношение на останалите текстове и е прието от Народното събрание, но не и това за чл. 162.
  • 16.07.2002 г. – Майкъл Кешман и Йоке Свибел, депутати от ПЕС в Европейския парламент, пишат до председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков във връзка с предвижданите промени в българското законодателство като част от предприсъединителните ангажименти на Република България като кандидатка за член на Европейския съюз. В писмото се подчертава, наред с друго, необходимостта от включване на сексуалната ориентация и половата идентичност сред „недискриминационните критерии“ в Наказателния кодекс.
  • 30 септември 2008 г. – в Борисовата градина в София е убит Михаил Стоянов. 
  • 31 март 2010 – Препоръка “CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите на държавите-членки относно мерките за борба срещу дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност” включва набор от препоръки към държавите членки, които адресират проблема с анти-ЛГБТИ престъпленията от омраза. Към момента нито една от тези препоръки не е изпълнена от България. Документът препоръчва при определянето на санкциите държавите-членки да гарантират, че мотивите, свързани със сексуалната ориентация или половата идентичност могат да бъдат считани за утежняващо обстоятелство.
  • 12 юни 2010 г. – Младежка ЛГБТ организация Действие организира бдение по повод обявеното от полицията задържане на извършителите на убийството на Стоянов
  • 31 януари 2014 г. – Министерският съвет внася в Народното събрание проект за изцяло нов Наказателен кодекс. § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на кодекса предвижда сексуалната ориентация да бъде сред т.нар. „защитени признаци“ – елемент от основния или от квалифицирания състав на някои престъпления, отчитащ по-високата обществена опасност и дискриминационния мотив на извършителя. Законопроектът така и не е разгледан от комисията по правни въпроси в парламента.
  • 16 септември 2014 – Комисията на Съвета на Европа срещу расизма и нетолерантността публикува своя доклад за България, в който препоръчва властите да включат сексуалната ориентация и половата идентичност във всички членове на Наказателния кодекс, които адресират речта на омраза и престъпленията от омраза (чл. 162, 163, 131 и 116.) 
  • През 2015 Амнести интернешънъл публикува доклада си за България “ПРОПУСКАЙКИ СЪЩЕСТВЕНОТО: ЛИПСА НА АДЕКВАТНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ОМРАЗА В БЪЛГАРИЯ”, в който констатира: “пропуските в законовата защита на ЛГБТ хората допринасят за това да останат незабелязани престъпленията от омраза на хомофобска или трансфобска основа. На свой ред това означава, че данни за такива престъпления не се събират отделно и така липсва достоверна информация, на която да стъпят политиките за превенция на такива нападения. Това е от решаващо значение в контекст, в който негативното отношение към ЛГБТ хората е широко разпространено”.
  • 2016 г. – Във връзка с предстоящата ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) междуведомствена работна група при Министерството на правосъдието изготвя два законопроекта за привеждане на вътрешното право в съответствие с нормите на конвенцията – ЗИД на Закона за защита от домашно насилие и ЗИД на Наказателния кодекс. В ЗИД на НК, завършен през януари 2017 г., наред с друго, се въвеждат квалифицирани състави на убийство, телесна повреда, закана и други по „подбуди, основани на пола, половата идентичност или сексуалната ориентация на пострадалия“. След масирана международна кампания против конвенцията и приетото в резултат на тази кампания решение на Конституционния съд за несъответствие на нормите на конвенцията с българската конституция, силно ограничена версия на ЗИД на НК е внесена като законопроект № 854-01-76/24.10.2018 г. без посочените – и редица други – изменения. Този законопроект е приет и обнародван в ДВ, бр. 16/2019 г.
  • 17 април 2018 – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикува своето “СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЕНИ РАЗПОРЕДБИ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС НА БЪЛГАРИЯ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, МОТИВИРАНИ ОТ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, „РЕЧ НА ОМРАЗАТА“ И ДИСКРИМИНАЦИЯ”, в което препоръчва “Да се разширят закриляните характеристики в разпоредбите, отнасящи се до престъпления, мотивирани от предразсъдъци, за да се включат по последователен начин религиозни и нерелигиозни убеждения, пол, сексуална ориентация, полова идентичност и увреждания”
  • 12 Февруари 2019 – Хомофобското нападение над Галя Петкова в центъра на София, при което нападателят я удря в лицето и ѝ избива два зъба. ЛГБТИ организациите за пореден път настояват престъпленията от омраза с хомофобски и трансфобски мотив да бъдат криминализирани.
  • 16 март 2019 – Младеж нахлува в общностния ЛГБТИ център Rainbow Hub, чупи стойката на знамето с цветовете на дъгата и го краде. Нападението е съпътствано от други нападения в период от два месеца, в които са счупени единият от прозорците и пощенската кутия на Rainbow Hub, вандализирана е едната и е открадната втората обозначителна табела на общностния център.
  • 25-29 ноември 2019 – Комисарката на Съвета на Европа по човешки права Дуня Миятович и нейният екип посетиха България. Г-жа Миятович оцени като изключително обезпокоителни масовото използване на реч на омразата и проявите на дискриминация и враждебност срещу роми, ЛГБТИ хора и лица, принадлежащи към други конкретни обществени групи. 
  • 14 май 2020 – Агенцията за основни права на ЕС многократно призовава държавите членки да адресират в законодателството си анти-ЛГБТИ престъпленията от омраза. В доклада си относно първото ЛГБТИ проучване на Европейско ниво (EU LGBT Survey, 2014) Агенцията коментира: “Държавите членки на ЕС са окуражени да повишат признаването и защитата за ЛГБТИ жертвите на престъпления от омраза, чрез включване на хомофобската и трансфобска омраза като възможен мотив за престъпление, основано на предразсъдък”. Агенцията повтаря препоръката си през 2016 в докладът “Говорейки професионално: предизвикателства за постигането на равенство за ЛГБТ хората”, в докладът си от 2018 “Политики за регистриране и събиране на данни за престъпления от омраза в ЕС”, както и през 2020 в доклада относно последното си ЛГБТИ проучване “Дълъг път пред постигането на ЛГБТИ равенство”
  • 27 септември 2020 г. – в Пловдив тълпа младежи, много от които непълнолетни, извършват нападения над три момичета в Цар-Симеоновата градина в града. Впоследствие от медийни публикации става ясно, че младежите са се организирали чрез социалната мрежа „Инстаграм“ да „прочистват“ парка от ЛГБТИ хора.
  • 1 октомври 2020 г. – организациите Билитис, Действие, ГЛАС и БХК внасят в Министерството на правосъдието и в Народното събрание писмо с призив да се въздигнат в престъпление квалифицираните случаи на престъпления, мотивирани от сексуалната ориентация, половата идентичност или изразяването/проявлението на пола. Нито една от двете институции не отговаря на писмото.
  • България системно отказва да приведе националното законодателство в съответствие със стандартите на Европейския съюз в областта на правосъдието. Към 2021г. Европейската комисия е образувала наказателни производства срещу България за цялостната липса на мерки по транспониране на Директива 2012/29/ЕС относно правата на жертвите на престъпления. Транспонирането на Директивата за правата на жертвите не адресира адекватно нуждите от подкрепа и защита на жертвите на анти-ЛГБТИ престъпления от омраза.
  • 2021 година, в Наказателния кодекс на България все още сексуалната ориентация и половата идентичност не са признак на престъпление от омраза. Както досега, така и през тази година, ние от Билитис няма да спрем борбата си за противодействие срещу езика на омразата. ЛГБТИ+ общността заслужава адекватна защита срещу насилието срещу тях заради тяхната идентичност.
  • Още през 2019, Дуня Миятович призовава “В допълнение, разпоредбите на Наказателния кодекс относно престъпленията от омраза и езика на омразата, общото антидискриминационно законодателство и медийното законодателство следва да бъдат изменени така, че да включват сексуалната ориентация, половата идентичност и половите характеристики като основания за наличие на предразсъдък и дискриминация, както и като утежняващи обстоятелства, според случая”. Това призоваваме и ние Министерството на правосъдието, ако и вие призовавате същото:

 

Подпишете петицията тук: https://action.allout.org/en/m/9747e2f8/