fbpx
Инициативи

„Stories Act“ – обучение за историите, отброяващи ударите на сърцата ни

През февруари 2024 година, трима души от България – Елиа, Симона и Кай имаха възможността да поемат на Еразъм+ приключение до Оммен, Нидерландия, реализирано от нашите партньори Active Rainbow и Olde Vechte Foundation. Обучението събра ЛГБТИ+ хора и съюзници на общността от 9 държави, а на фокус бяха историите в многобройните им форми, тяхната сила и как те могат да вдъхновяват положителна промяна.

В следващите редове ще можете да прочетете как нашите прекрасни участници изживяха тези 7 дни заедно и каква следа оставиха те у тях: 

Елиа (тя/нея)

Когато бях дете, бях очарована от силата на словото. Обичах да слушам приказки, както и да ги чета и сътворявам. Сега, когато съм млад човек, стремящ се да постигне промяна в света, всеки ден преоткривам магията, която разказването на истории носи в себе си – не само за да доставя удоволствие, а и да променя. 

Stories Act дойде точно навреме за мен, за да ми напомни за истинската и най-чиста красота на сътворяването на истории заедно; истории за нещата, които имат значение и ни изпълват с пламък. Обучението не беше само за писаните на хартия истории, а и за историите, които всички ние носим в себе си и които разказваме с дишане, грижа, обич и споделяне. Заедно ние написахме история не с един, а с множество магични и уникални светове; не с един, а множество силни и възхитителни герои. История, която не приключи с края на посещението ни в Оммен, а едва започна.

Заедно се смяхме, плакахме, говорихме и споделяхме мълчанието. Опознахме се и се приехме един друг. Бяхме човеци в най-пълното значение на тази дума. А това е прекрасно чувство, което, вярвам, води към един по-добър и справедлив  свят. 

Симона (тя/нея) 

Stories Act се оказа едно от най-страхотните преживявания в живота ми. То ме накара да се почувствам удовлетворена, истински вдъхновена и в мир със себе си и света около мен. Не се случва толкова често да изпитам чувството на истинска принадлежност и вписване в група от хора, но в Оммен със сигурност беше така. Връзките, които създадох с прекрасните хора, които срещнах там, споделените истории за радост и уязвимост, възможностите да говоря и да водя смислени разговори допринесоха за това да се чувствам в безопасност, чута, разбрана и уважавана за това, което съм. Осъзнах колко искрено се радвам да слушам преживяванията на другите хора и да имам шанса да бъда малка част от техните великолепни житейски истории. Нещо повече, разбрах колко много ми харесва да споделям собствената си история с хора, които са готови да ме изслушат, без да ме осъждат. Това беше малка изненада за мен, тъй като винаги съм се съпротивлявала и съм се колебаела да споделям части от себе си в нова среда. И все пак искреното фасилитиране на процеса и доверието, което създадохме помежду си в групата, ме накараха да се почувствам добре дошла и уверена в своята идентичност. Новите за мен методи и напътствия за разказване на истории ме вдъхновиха да споделя историята си такава, каквато е, и по начина, по който предпочитам да го правя, а не по начина, по който „се предполага, че трябва“. Сърцето ми е пълно с благодарност, а душата ми се преизпълва с вдъхновение да споделя наученото по време на обучението. Най-доброто тепърва предстои!

Кай (той/него)

Това приключение ме очарова с непретенциозността, с която успя да ме научи на толкова много житейски истини. ‘Stories Act’ ми позволи да се отворя към група от перфектни непознати, даде ми подаръка на доверието, на уязвимостта, която не бива съдена. Това преживяване беше нашата магична история сама по себе си, там и тогава. Не се налагаше да се крием в малките ъгълчета на нашето съзнание, за да я изживеем. Плаках много. Това беше терапия и катарзис. Скачах на батут с хора, които ме разбираха, и заедно през сълзи споделяхме за нещата, които ни правят различни в очите на хората, но уникални в очите на тази сила отгоре. Научих се да давам повече глас на моята история, защото тя е ценна и заслужава да бъде чута. Виждах душата си, отразена в чистите очи на хората около мен. Най-накрая можех да бъда истински себе си. Истинска куиър радост.