Фондация „Ресурсен център Билитис“, Фондация „Глас-България“ и Младежка ЛГБТ организация „Действие“ призовават народните представители да не се подвеждат от  възникналите погрешни и съзнателно подвеждащи тълкувания от страна на политически партии и религиозно-фундаменталистки неправителствени организации на текста на т.нар. Истанбулска конвенция, тиражирани по медиите през последните седмици, и да не се страхуват от ратификация на Конвенцията.

Фондация „Ресурсен център Билитис“, Фондация „Глас-България“ и Младежка ЛГБТ организация „Действие“ като организации, които работят за правата на ЛГБТИ хората в България, остро осъждат политическите игри и пропаганда, речта на омразата срещу ЛГБТИ хората, които неволно се оказаха жертви на политически пиар на гърба на каузата за борбата с насилието над жени и съзнателната заблуда на българските граждани за естеството на Истанбулската конвенция.

 С всеки един ден, в който ратификацията на Истанбулската конвенция се отлага, се застрашава живота на хиляди български жени, както и на всички други български граждани, които системно стават жертва на насилие, основано на пола.

Фактите, които налагат България да вземе спешни мерки за по-ефективна превенция и борба с насилието над жени са безспорни.

 –        В Европа, 1 от 3 жени над 15 г. е била подложена на физическо и/или сексуално насилие поне веднъж в живота си, според Агенцията на ЕС за основни човешки права;

–        В България според национално представително изследване на фондация “Партньори България” 1 от всеки 3 жени е подложена на насилие;

–        Ромските жени са насилствено подложени на ранни бракове и ранни бременности;

–        Лесбийките, бисексуалните жени и транс-жените не са защитени от закона в случаи на домашно насилие в еднополови двойки или при насилие, породено от хомофобски и трансфобски подбуди;

–        Жените и момичетата са обичайно подлагани на сексуален тормоз на работното място или онлайн;

–        Някои групи жени са особено уязвими от невидимо домашно насилие: жените с увреждания, възрастните жени, жените от етнически и религиозни малцинства, и жените-бежанки.

 Почти един милион българки ежедневно търпят психически, физически, сексуален и/или икономически тормоз от страна на техните партньори. Всички тези форми на насилие засягат пряко и непряко и децата, които неминуемо стават жертви. Жените стават много по-често жертви на престъпления, основани на пола,  заради традиционни стереотипни представи, че жената (трябва да) има подчинено положение спрямо мъжа.

 Истанбулската конвенция е единственият документ, който предлага цялостен подход за превенция и справяне с насилието над жени и домашното насилие. Целите на конвенцията са ясно записани в Глава 1, Чл. 1. Най-общо, те са премахване на насилието и дискриминацията над жените и момичетата и създаване на цялостна рамка, политики и мерки за подкрепа на жертвите. Никъде в целите на Конвенцията не се споменава “трети пол” (каквото и да разбират под него противниците на Конвенцията), нито “въвеждане на гей бракове”.

 Под “насилие над жени”, Конвенцията разбира “нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола”, „насилие над жените, основано на пола“ означава насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените”, а под “пол” Конвенцията приема социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.

 Полът винаги е социален, така че конвенцията не въвежда ново определение за пол. Медицински установен факт е, че биологичните полове са повече от 2, но обществата приемат най-често 2 пола (женски и мъжки) като основа на обществените структури. Ратифицирането на Истанбулската конвенция няма автоматично да доведе до промяна в установените 2 социални пола у нас, нито до задължение на България да видоизмени документите за гражданска регистрация.

 Понятието „социален пол“ използвано в конвенцията не означава “трети пол”, а означава начинът, по който обществото си представя характеристиките на типичния мъж и типичната жена и съответните форми на поведение за всеки от тях. Този начин се е променял във времето и ще продължи да се променя, поради обективни промени в икономиката, културата и социалните отношения.

 Относно твърденията на противниците на ратифицирането, че Конвенцията ще въведе “изучаване на травестизъм и хомосексуализъм”, бихме искали да посочим, че и в момента в учебните програми по философия, психология и етика за учениците в горния курс са заложени определени теми, които касаят многообразието в човешката сексуалност и полова идентичност, така че младите хора да се запознаят с понятията „хомосексуален“ и „трансджендър“. Научното представяне на тези понятия в рамките на учебните програми помага за преодоляването на предразсъдъци, които водят до агресия и насилие към тези малцинства.

 Относно страхът, че ратифицирането ще доведе до нахлуване в страната на бежанци, които се представят за трансджендър („травестити от Иран“), бихме искали да подчертаем, че и в момента Агенция на бежанците разглежда молби за убежище от хора, които са застрашени от смърт в своите страни на произход поради своята сексуална ориентация и полова идентичност и тази практика е базирано на Закона за убежището и бежанците, Женевската конвенция и Директива на Европейския съюз ЕС/2011/95, наречена за кратко Квалификационна директива, според която сексуалната ориентация може да бъде изтъкната като един от петте съществуващи мотиви за преследване. През последните 2 години са известни общо 2 случая на получен бежански статут на основа сексуална ориентация.

 В заключение бихме искали да подчертаем, че:

 Истанбулската конвенция се фокусира върху три ключови сфери в борбата с насилието над жени: превенция, защита на жертвите и преследване на насилниците. Тя ще криминализира домашното насилие, ще подобри събираемостта на данни, мерките за превенция, както и ще подобри възможностите за координирани действия на България в тази сфера с останалите страни-членки на ЕС, които вече са ратифицирали конвенцията.

 Страхът от ратифицирането на Истанбулската конвенция е неоснователен. Отказът от приемане на цялостен подход за превенция и справяне с насилието над жени и насилието, основано на пола би превърнал държавата в съучастник на извършителите.

 Призоваваме народните представители да гласуват не водени от страхове и емоции, а водени от фактите и разума ЗА ратифициране на Истанбулската конвенция.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *