Със своето решение от 12.03.2026 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постановява, че всички държави-членки следва да предвидят процедури за юридическо признаване на пола, които да позволяват на гражданите им, упражнили правото си на свободно придвижване и пребиваване в друга държава-членка, да получат документи за самоличност, съответстващи на действителната им полова идентичност.
(Превод от английски. Оригиналната версия на становището на Билитис, Действие, ILGA-Europe и TGEU – Trans Europe and Central Asia можете да откриете тук.)
На 12.03.2026 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) обяви решението си по дело C-43/24 „Шипова“, което бележи историческа крачка напред за правата на транс хората в целия ЕС.
Съдът постанови, че съгласно разпоредбите на правото на ЕС относно свободното движение и основното право на личен и семеен живот, държавите-членки имат задължението да признават юридически пола, по който се идентифицират техните граждани, които са упражнили правото си да се движат и пребивават в друга държава-членка, в регистрите за гражданско състояние; т.е. те трябва да разполагат с функционираща процедура за юридическо признаване на пола. Това е така, защото, както потвърди Съдът, документите за самоличност и паспортите са от ключово значение за гражданите на ЕС, за да се ползват от свободата на движение, така че да се избегнат „значителни неудобства“, по-специално по време на проверки на самоличността или при трансгранични пътувания, или в професионална среда. Следователно държавите-членки следва да предоставят документи за самоличност и вписвания в регистрите за гражданско състояние, които съответстват на действителната полова идентичност на лицето. Съдът припомни също, че толерирането на дискриминацията срещу транс лица нарушава тяхното достойнство и свобода. Той реши също, че националните съдилища не са обвързани с решения на върховните съдилища, които противоречат на настоящото решение и на правото на ЕС.
Контекст
Делото беше заведено от българска транс жена, която понастоящем живее в Италия и на която българските съдилища отказват да признаят полa и името в българските документи вече близо десетилетие.
Тъй като животът ѝ в Италия също зависи от българските ѝ документи, липсата на документи, отразяващи пола, с който тя се идентифицира, създава пречки на правото ѝ да се движи и пребивава в държавите-членки на ЕС. Това несъответствие между нейната полова идентичност и самоизразяване и пола, посочен в официалните ѝ документи, води до дискриминация във всички сфери на живота, където се изискват официални документи. Това включва ежедневни дейности като посещение при лекар и плащане на хранителни стоки с карта, търсене на работа, записване в образователна институция или наемане на жилище.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) вече се е произнесъл през 2020 г. по делото Я.Т. и отново през 2022 г. по делото П.Х., че България нарушава Европейската конвенция за правата на човека, тъй като не осигурява бързи, прозрачни и достъпни процедури за юридическа промяна на пола в регистъра на населението. Оттогава ситуацията за транс хората в България се е влошила значително.
На 20 февруари 2023 г. Върховният касационен съд на България прие задължително тълкувателно решение. В него се установява, че българското законодателство не дава възможност на съдилищата да разрешават промяна на пола, името и единния граждански номер на транс лица в регистрите за гражданско състояние. По този начин това решение въведе обща, автоматична и всеобща де факто забрана, която не позволява на българските съдилища да разрешават промяна на данните в регистрите за гражданско състояние на транс хората. Това бе и причината Върховният касационен съд да спре производството по делото на жалбоподателката и да се обърне към Съда на Европейския съюз с преюдициално запитване дали тази забрана е съвместима с правото на ЕС.
На 4 септември 2024 г. генералният адвокат на СЕС Жан Ришар дьо ла Тур изложи становище, в което се посочва, че държавата-членка на произход на транс лицето е длъжна да издаде документи за самоличност, съответстващи на пола, с който това лице се идентифицира.
Становището на Съда
В решението си Съдът постанови, че упражняването на правото на свободно придвижване и пребиваване в рамките на ЕС – право, заложено в член 21 от ДФЕС, може да бъде възпрепятствано от отказа на държава-членка да предостави право на промяна на пола в документите на лицето. Съдът посочи, че подобно на фамилното име или името, полът определя самоличността и личния статус на дадено лице.
В резултат на това законодателството на държава-членка, като това на България, което не позволява промяна на пола в регистрите за гражданско състояние на граждани, които са упражнили правото си на свободно придвижване и пребиваване в друга държава-членка, е в противоречие с правото на ЕС.
Съдът отбеляза, че несъответствието между половата идентичност на дадено лице и данните за пола в регистрите за гражданско състояние и в личната му карта възпрепятства упражняването на правото на свободно движение на това лице. Според Съда такова несъответствие може в много ежедневни ситуации да задължи това лице да разсее съмнения относно своята идентичност или автентичността на официалните му документи, което води до „значителни неудобства“. Съдът посочи ситуации, в които жалбоподателката трябва да се легитимира пред персонала на авиокомпания или хотел, но също и пред правоприлагащите органи, особено при преминаване на граница, както и много ежедневни ситуации както в публичната, така и в частната сфера, които изискват от лицето да представи доказателство за своята самоличност.
Освен това Съдът постанови, че българското законодателство противоречи и на правото на личен живот, гарантирано в член 7 от Хартата на основните права. Той припомни, че ЕСПЧ вече е установил, че държавите (и по-конкретно България в посочените по-горе решения) имат положително задължение да осигурят бърза, прозрачна и достъпна процедура за промяна на пола в регистрите. Съдът актуализира и по-ранното си тълкуване на законодателството на ЕС за равенството между половете и неговата приложимост по отношение на транс хората. Съдът заяви, че „толерирането на дискриминация, основана на разликата между биологичния пол и половата идентичност“, би нарушило зачитането на достойнството и свободата на транс хората, което Съдът има задължението да защитава.
Отделно от това Съдът припомни, че националните съдилища не са обвързани с тълкуването на закона от конституционните съдилища, когато това тълкуване противоречи на правото на ЕС. Това означава, че в България националните съдилища следва да не се съобразяват с тълкувателното решение на Върховния касационен съд, забраняващо промяната на пола, тъй като това решение не е съвместимо с днешното решение. Съдът призовава също така националните съдилища, ако е необходимо, да не се съобразяват с разпоредбите на националното право, за да се гарантира пълната ефективност на правото на ЕС.
Защо това е важно
Това решение излиза извън рамките на един конкретен случай и важи за цялата територия на ЕС. Към момента има три държави-членки на ЕС (Унгария, България и Словакия), които чрез закони, съдебни решения и конституционни изменения са направили достъпа до юридическо признаване на пола невъзможен. Без такова признаване основните права, от преминаването на граници и достъпа до здравни грижи до кандидатстването за работа или записването в университет, се превръщат в ежедневна борба.
Сега Съдът на ЕС за първи път ясно заявява, че достъпът до процедура за промяна на пола е предпоставка за ползване на основните права в рамките на ЕС и че държавите-членки на ЕС имат задължението да осигурят достъп до промяна на пола за гражданите, които са упражнили правото си на свободно движение и пребивават в чужбина. Решението потвърждава, че липсата на възможност за получаване на юридическо признаване на пола в дадена държава-членка е несъвместима с Хартата на основните права на ЕС и разпоредбите на Договорите.
Утвърждавайки, че всеки гражданин на ЕС има правото да се движи, да живее и да работи свободно като себе си, Съдът укрепи не само правата на транс хората, но и самата основа на равенството и свободното движение в рамките на ЕС.
Това решение се основава на нарастващата съдебна практика на СЕС и на ЕСПЧ, която потвърждава, че притежаването на документи за самоличност, отразяващи пола, с който човек живее, не е привилегия, а предпоставка за живот с достойнство и равенство.
Приветствайки това решение, Ади Петров, проектен координатор в Ресурсен Център Билитис, казва: „В продължение на години транс хората в България нямаха реална възможност да получат документи, отразяващи тяхната идентичност, което създаваше постоянни пречки в ежедневието. В този случай тези пречки пряко нарушават правото на жалбоподателката да живее и да се движи свободно в рамките на ЕС. Днешното решение е важна стъпка към възстановяването на достойнството и правната сигурност, а България следва сега да приведе законите и практиките си в съответствие с правото на ЕС.“
Деница Любенова, адвокат в ЛГБТИ организацията „Десетвие“, добави: „Този случай засяга достойнството, равенството и правната сигурност на транс хората в България. В резултат на днешното решение всички висящи дела в България следва да бъдат възобновени без забавяне, а съдилищата и властите следва да постановяват решения в съответствие с правото на ЕС и решението на Съда на Европейския съюз по делото „Шипова“. В същото време остава сериозна правна празнина. Българските граждани, които не са упражнили правото си на свободно движение, все още са лишени от ефективен правен път за промяна на личните си данни. Това подчертава спешната необходимост от законодателна реформа, за да се гарантира ефективна защита на транс хората, живеещи в България.“
Мари Лудвиг, старши съветник по стратегически съдебни дела в ILGA-Europe, заяви: „Днешното решение е огромна крачка напред за защитата на основните права на транс хората съгласно правото на ЕС, в контекст, в който три държави-членки вече напълно забраняват юридическото признаване на пола. Съдът го заяви ясно: отказът на държава-членка да предостави юридическо признаване на пола и да издаде валидни документи за самоличност възпрепятства упражняването на правото на свободно движение и пребиваване, свързано с гражданството на ЕС. Европейската комисия вече разполага със солидна правна основа, за да предприеме бързи действия срещу държавите, които не спазват това решение.“
Ричард Кьолер, експертен съветник и ръководител на съдебните дела в TGEU, коментира: „Днес Съдът на Европейския съюз направи важна крачка към правото на юридическо признаване на пола в ЕС. Държавите-членки следва да позволят на своите граждани да променят данните за пола си в публичните регистри и личните карти, за да се гарантира, че те могат напълно да се ползват от свободата си на движение. Националните закони или съдилища не могат да им пречат. Хиляди транс хора в ЕС днес въздишат с облекчение. Благодарим на жалбоподателката за дългогодишната ѝ отдаденост“.
Билитис, Действие, ILGA-Europe и TGEU – Trans Europe and Central Asia оказаха подкрепа на жалбоподателката и нейните адвокати по това дело пред СЕС. Жалбоподателката беше представлявана от адвокат Наташа Добрева в националното производство и от адвокат Александър Шустер и адвокат Деница Любенова в производството пред Съда на Европейския съюз.
Какво следва
Призоваваме всички държави-членки на ЕС спешно да преразгледат и реформират своите процедури за юридическо признаване на пола, за да гарантират, че те са бързи, прозрачни и основани изцяло на самоопределението, в пълно съответствие с техните задължения в областта на правата на човека и с решението на Съда. Правителствата следва да премахнат всякакви хирургически, медицински или психиатрични изисквания за признаване и да гарантират достъпни и недискриминационни процедури за всички транс хора.
Призоваваме също така Европейската комисия да следи отблизо изпълнението, да започне процедури за нарушение, ако е необходимо, в случай че България не изпълни това решение, и да предостави насоки, за да гарантира последователно зачитане на основните права на транс хората в целия Съюз. Призоваваме също така Европейската комисия незабавно да използва всички инструменти, с които разполага, за да предприеме действия срещу Унгария и Словакия, които въведоха закони съответно през 2020 и 2025 г., ефективно забраняващи юридическото признаване на пола, което противоречи на решението на Съда.
Решението може да бъде намерено тук. Делото по-рано беше известно под измисленото име „Шипов“, но Съдът на Европейския съюз го промени на женската форма „Шипова“.
