Още една жалба беше подадена в Европейския съд по правата на човека в Страсбург от името на трансджендър българин. С това, известните дела срещу България стават 4 – две от тях вече решени и други две, които чакат реда си да бъдат разгледани. През лятото на 2023г в ЕСПЧ беше изпратена жалбата на И.И., а днес беше подадена жалбата на И.П. И двамата са български граждани, имат потвърдено от медицински специалисти състояние транссексуалност по смисъла на Международната Класификация на Болестите и двамата претърпяха неуспех в България да получат нови актове за раждане с променени пол и имена. Съдебните дела, които И.И. и И.П. водиха в България за признаване на пола се провалиха поради една и съща причина – постановеното през февруари 2023г тълкувателно решение на ВКС относно правото на транс хората до съдебна процедура за защита на правата им. Това тълкувателно решение даде основание на повечето съдии в страната или масово да отказват подадените до тях молби от транс хора или директно да ги връщат като недопустими и да прекратяват делото в зародиш, поради несъществуващо право. Точно такъв е случаят на И.П. Той подаде стандартна молба до съда, заедно с писмени доказателства и искане за назначаване на психиатрична експертиза. Съдията му даде указания да уточни от къде, според него, произтича правото му на признаване на пол и какъв правен интерес има той да води подобно дело в България, след като ВКС по тълкувателен път е забранил воденето на такива дела. И.П. надлежно уточни, че правото му се основава на законодателството на Европейския съюз, по-точно, Регламента за защита на личните данни на физическите лица, както и на българската Конституция, която защитава правото на уважение към личния живот на гражданите. След тази размяна на документи, без да насрочва открито заседание, съдията прекрати делото и върна обратно молбата на И.П. като изначално обречена или, както съдията се изрази, „би се развило едно ненужно производство“. След изчерпване на възможностите за обжалване в България, дойде ред на оплакване до Европейския съд в Страсбург. Там, И.П. прави редица оплаквания от нарушения на правата му. На първо място, базисното му право на достъп до съд, който да се произнесе по съществото на аргументите му – право, което е гарантирано на абсолютно всеки живущ в България. На второ място, правото му на уважение към неговата полова идентичност в качеството му на транс човек. Трето и много важно – И.П. прави генерално оплакване от неизпълнение на решението по делото П.Х. с/у България от страна на Върховния касационен съд. В решението си по делото П.Х. през 2022г, Европейският съд изрично предупреди българските съдии от ВКС, че когато постановяват тълкувателното си решение, трябва да се съобразят с европейското право и с международните стандарти за защита на транс хората, конкретно описани в решението. Вместо да направи това, ВКС написа във въпросното тълкувателно решение, че Европейската конвенция за правата на човека не може да наложи своя смисъл за пол над биологичното обяснение за пол, дадено в нашата Конституция. Това директно неуважение на ВКС към международен съд представлява самостоятелно правонарушение, и то от системен характер, което засяга цялата държава, а не само конкретния жалбоподател И.П. По тази причина, той се надява жалбата му да бъде разгледана с приоритет и да проправи път за други транс младежи след него, на които им предстои водене на дела:

„Осъзнавам колко емоции всъщност се крият под повърхността. Една част от мен е изключително разстроена и изгубена, друга се бунтува и бори с всички несправедливости, а трета е просто изморена и иска спокойствие. Всяка взема превес в един или друг момент, но вече близо година забелязвам, че доста съм се отскубнал емоционално от темата, именно заради тежестта, с която ме притиска. Осъзнавам, че съдебният процес е бавен и труден, затова съм се въоръжил с търпение и разбирателство към себе си, и разбиране за света, в който живеем. Трудно е тъй като не съм лишен от отчаяние, не веднъж съм спирал по пътя, за да си отдъхна малко преди, отново да имам някакви сили да се върна в процеса – изцеждащо е. Чувствам се като спрян на пауза, там където всички други са пуснати, където се развиват, продължават напред в живота си, а аз стоя и чакам това едно нещо, за да мога да започна моя. Осъзнавам, че може да прозвучи преувеличено, това което казвам, имайки предвид какви други проблеми съществуват, но фактът е, че за мен си е реален проблем отвъд останалите, които така или иначе са там. Искам това да се промени, не само за мен, но и за всички след мен, затова ще бутам напред, докогато и доколкото е нужно.“