В административен съд приключи дело относно правото на припознаване на дете, на което единият генетичен родител е неизвестен, отглеждано в еднополово семейство. Съдът постанови, че общината е длъжна да придвижи процедурата по извършеното припознаване от втората майка.

Бебето е родено в семейството на две жени, които имат дългосрочна интимна връзка и общ дом. То е заченато чрез метод за асистирана репродукция и в акта му за раждане са вписани рождената му майка и баща: неизвестен. Бебето живее с двете си майки откакто се е родило и те заедно полагат грижи и средства за отглеждането му. Двете жени притежават общ апартамент, на който са съсобственички, и заедно с бебето са регистрирани на един и същ настоящ адрес. В хода на съдебното производство, социални работници от компетентния отдел „Закрила на детето“ посетиха дома на семейството и представиха на съда социален доклад относно сполучливото съвместно родителство и отличното здраве на бебето.

Самото дело стартира, след като втората майка на бебето извърши припознаване, а общинската власт отказа да го придвижи. Според Семейния кодекс, всеки родител може да припознае дете като свое. Това става с декларация пред нотариус. Нотариалната декларация после се представя на кмета на общината с молба да бъде извършено вписване в графата в акта за раждане на детето, където фигурира неизвестен родител. По този начин, се защитава най-добрият интерес на детето да има двама регистрирани законни представители, дори да липсва генетична връзка между тях, която остава на заден план като пренебрежима. Според Семейния кодекс, кметът няма право да обсъжда истинността на припознаването и наличието на реална генетична връзка – той просто трябва да изпрати препис от нотариално заверената декларация на другия родител (този, който е вписан в акта за раждане) и след 3 месеца, ако няма възражение, да издаде нов акт за раждане на детето, с фигуриращи двама родители.

В настоящия случай, кметът отказа да направи това и прекрати процедурата. Съдът, обаче, постанови, че това е незаконно. При обжалване, административният отказ беше отменен и съдът върна преписката обратно в общината, с указания кметът да довърши процедурата по Семейния кодекс. Кметът не обжалва съдебното решение и то влезе в сила в края на февруари тази година. Въпреки че не го обжалва, кметът не изпълнява това решение до момента. Напротив, наскоро семейството получи писмо от юрисконсулта на общината със свое собствено тълкуване на Семейния кодекс, различно от това на съдията по този казус и игнориращо съдийските мотиви. Родителите и бебето продължават да търсят начин за изравняване на тяхната фактическа житейска ситуация с легален статут. Пред българските власти и пред ЕСПЧ, където водят паралелно производство, те се представляват от адвокат Наташа Добрева.