Две години и два месеца – толкова отнема едно дело за признаване на пол да премине през две инстанции, в гр. София. За съдиите това е поредната папка на бюрото им, от десетки, които ще прочетат същия ден, и малка капка от огромен, нестихващ поток от дела, всяко от които чака реда си. За младите транс хора съдебният процес е ключов етап от 20-те им години. Това са две години и два месеца от най-активния им жизнен период, след завършване на средното образование, през който те се установяват на пазара на труда, кандидатстват в университет, държат изпит за свидетелство за управление на МПС, създават трайни романтични връзки, пътуват в други държави и т.н. Или поне би трябвало да правят тези неща, както техните връстници, само че при транс хората този цикъл не може да се задвижи и тези важни решения и постъпки седят на пауза. Техният преход не може да завърши окончателно, докато нямат признание от Държавата чрез издаден актуален акт за раждане. С официално признатата им нова самоличност, започва истински техният социален живот, с открита идентичност.

Процедурата по признаване на пол на транс хората в България е много важно да „излезе“ от съда. Това би било win-win ситуация, която ще облекчи както свръх-натоварените съдии, така и самите граждани. Продължително съдебно дело не е подходящо средство за актуализиране на динамичния граждански статус на хората. За съжаление, тук сме принудени да се обръщаме към съд – вместо към общината, както е в други държави – заради остаряло законодателство от 1999г, което обръща особено внимание върху маркерите пол, дата на раждане и име. Всички други маркери в акт за раждане, един служител на общината може сам да поправи. С пол, трябва да се занимае съдия, а и да се попита прокурор. При едно стабилно Народно Събрание, е добре да се внесе предложение за промяна в Закона за гражданската регистрация, така че да се премахне от компетентността на съда поправка на маркер „пол“ и този вид корекция да се предостави на общинската администрация, както е, например, в Северна Македония.

Какви правни стъпки направи транс участникът в това дело през тези две години и два месеца? В началото, след като внесе молбите си в съда (една молба за признаване на пол и една молба за промяна на собствено име), той чака няколко месеца, преди съдът на първа инстанция да реши делото му по документи. Районният съд бързо отхвърли молбата за признаване на пол, без да проведе открито заседание, а по молбата за промяна на име нищо не спомена. Решението веднага беше обжалвано, пред втора инстанция. Там се проведоха три открити съдебни заседания, средно през около два месеца. След спор колко специалисти са нужни, за да се постави диагноза транссексуалност, и опит за облекчаване на доказателствената тежест, съдиите бяха непреклонни, че искат да се допитат не до един, а до двама лекари – специалист по психиатрия и специалист по ендокринология. Тези лекари присъстваха в съдебно заседание и участниците в делото им задаваха въпроси. Прокурорката поиска да разбере дали транс лицето иска да има биологични деца и как планира да ги има, както и дали хромозомният пол може да се промени в бъдеще. Представител на Столична Община не дойде на нито едно заседание.

В последното заседание, заинтересованият транс човек държа искрена и убедителна реч пред съдиите, относно административните пречки в ежедневието му и непоколебимостта му да води делото докрай. След него, и прокурорката държа реч. Тя изрази разбиране към неприятните ежедневни ситуации, които показването на лична карта предизвиква, но помоли съда да не уважава молбите, тъй като тя не е сигурна дали в бъдеще половата идентичност няма да се промени. Прокурорката не посочи противостоящ, надделяващ обществен интерес – което всъщност е нейната функция по този тип дела. Съдиите не подадоха преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, но направиха опит да сложат делото „на трупчета“ заради изпратено такова запитване от техни колеги, по друго дело. Този опит беше стопиран и тази седмица делото най-накрая беше обявено за решаване.

Делото се разви почти изцяло след тълкувателното решение на ВКС относно достъпа до съд на транс хората, в една изключително напрегната и трудно предвидима обстановка, характерна с наситено отчаяние в ЛГБТИ общността в България. Съответно, преминаването през двете съдебни инстанции беше мъчително не само заради унизителните доказателства и въпроси, но и заради всеобщото усещане за безнадеждност, където се счита за чудо, ако някой спечели такова дело. Подобни настроения категорично отсъстваха до началото на 2023г, когато разглеждането на подобни молби в съда беше станало рутинно и с очакван, позитивен резултат. Но най-добре, силния стрес от делото може да предаде човекът, който го заведе:

„Това да отстояваш правото си на актуални лични документи в България изисква много търпение, силна психика и железни нерви. Процесът е не просто бавен и труден, но и унизителен. Хора, които нямат понятие какво е да живееш с “невалидна лична карта” (предавам директно думи, с които документът ми е бил описан от полицаи), изразяват мнение по въпрос, който не ги касае пряко. Всяко твое усещане, всичко, което е било част от теб от най-ранна възраст – спомени, преживявания, чувства, бива подложено под съмнение. Три заседания, две експертизи и десетки писмени доказателства от всякакво естество, за да се докаже нещо, което само личната история може да опише правдоподобно и да се разреши основно човешко право. И накрая все пак не се знае дали това ще бъде достатъчно, за да ми бъде дадено това право. Право, което не касае и не вреди на никого, не е против ничий интерес. Дори след всички тези усилия, аз се страхувам, че всичко ще се окаже напразно – пари, усилия и най-вече време. Времето е най-скъпо, то никога няма да ми се върне и аз никога няма отново да бъда на 20г., с възможността да установя живот на чисто с документите, които ми съответстват. Никога няма да ми се върнат пропилените възможности за реализация, обучение, пътуване, социализация. На теория съм пълноправен гражданин – нищо не ми е забранено, но на практика всеки път, когато реша да се възползвам от правата си, заплащам с моите достойнство и безопасност.“

Адв. Наташа Добрева / 11.10.2024г