Днес влезе в сила директива на Европейския Парламент за борба с домашното насилие, която има важни последици за ЛГБТИ хората в България и техните защитници. 

Държави, които са обхванати

В по-общ план, директивата е първият правно обвързващ документ за някои европейски държави, който е специално посветен на темата за домашно насилие. Макар че всички държави-членки на Европейския съюз са също страни към Съвета на Европа, малък брой от тях – България, Чехия, Унгария, Латвия и Словакия – не са ратифицирали Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. По силата на Член 49 от новата директива, обаче, всички държави-членки на Европейския съюз трябва да приведат в съответствие с нея законите си, най-късно до 14 юни 2027г. Следователно, за посочените 5 държави директивата представлява първото международноправно задължение за борба с домашното насилие. 

Разлика между задълженията по новата директива и Истанбулската Конвенция

Има значителни разлики в международното наблюдение на изпълнението на директивата на ЕС, от една страна, и на конвенцията на Съвета на Европа, от друга. Основният механизъм за наблюдение по конвенцията е процедура, по която държавите-членки трябва да изпращат периодични доклади, касаещи вътрешното съответствие с този инструмент. Обаче, ако държавите трайно не се стараят правото им да съответства на конвенцията, органите на Съвета на Европа не могат да направят почти нищо, за да ги принудят. От друга страна, ако държава-членка на Европейския съюз не транспонира директива, Европейската Комисия може да задейства официална наказателна процедура срещу тази държава, която в крайна сметка да доведе до съдебно-наложена финансова санкция. Следователно, европейските държави имат по-силен стимул да изпълнят напълно новата директива, отколкото да спазват задълженията си по Истанбулската Конвенция. 

Взаимоотношения между хората, които са обхванати

Новата директива предлага дефиниция на „домашно насилие“, която е максимално обща и широка, предназначена да обхване колкото се може повече хора, които биха имали нужда от защита. Тази дефиниция е дори още по-всеобхватна от дефиницията за „домашно насилие“ в Истанбулската Конвенция, тъй като тя допълнително посочва, че се прилага „независимо от биологичните или правните семейни връзки“ между хората:

„домашно насилие“ означава всички прояви на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, които се извършват в семейството или в домакинството, независимо от биологичните или правните семейни връзки, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят на престъплението живее или е живял заедно с жертвата;“

Конвенцията също защитава както „съпрузи“, така и „партньори“, но позволява на заинтересованите правителства да тълкуват „партньори“ като „официално регистрирани партньори“, по един по-ограничаващ начин. Новата директива слага край на такава възможност. Като добавя изрично, че защита срещу домашно насилие трябва да се предостави на партньорите, независимо дали имат правно регулирана и официално регистрирана връзка, директивата недвусмислено обхваща еднополовите връзки, във всички държави-членки на ЕС. Следователно, дефиницията за „интимна връзка“ в българския Закон за защита от домашно насилие и дефиницията за „домашно насилие“ в българския Наказателен кодекс трябва да бъдат променени в този смисъл, най-късно до 14 юни 2027г.

Жени, които са обхванати

Новата директива изпусна възможността да бъде лидер в законотворчеството по полово-базирано насилие. Заглавието й се отнася до насилие над жени – дума, която изключва интерсекс хората, небинарните хора, транс жените, които нямат признат по съдебен път пол. В директивата липсва дефиниция на думата „жена“, а също и на думата „пол“. В българската версия на текста се използва думата „пол“, а в английската версия – или „sex”, или „gender”. В английската версия на директивата термините „sex” и „gender” се използват по непоследователен начин, на места двете се смесват, не е ясно кои характеристики се имат предвид под едната или другата дума. Двете понятия – полово-базирано насилие и насилие над жени – се използват като синоними от дълго време и тяхното еднозначие е легитимирано от досегашни реални случаи от практиката и от статистически данни – и двете касаещи цисджендър жени. Новата директива можеше да надскочи съществуващите постижения в борбата с домашното насилие и да стане първото законодателство по тази материя приложимо спрямо транссексуални, интерсекс и небинарни хора. В този аспект, за съжаление, директивата е пропусната възможност за лидерско  и изпреварващо времето право.

Нови престъпни деяния, които държавите да криминализират

Едно от върховите постижения на новата директива е задължаването на държавите-членки на ЕС да отчетат високата степен на обществена опасност на престъпления срещу ЛГБТИ хора, както и срещу хората, които по професия ги защитават, чрез съответни изменения в наказателния кодекс. По-конкретно, директивата предвижда, че – освен ако в наказателния кодекс на държавата вече не фигурират като самостоятелно престъпление – следните обстоятелства трябва да се добавят към вече съществуващи престъпления против личността, като отегчаващи обстоятелства:

„н)	престъплението е извършено срещу лице, защото това лице е обществен представител, журналист или защитник на правата на човека; …

 

п)	целта на престъплението е жертвата да бъде наказана за нейната сексуална ориентация, пол, цвят на кожата, религия, социален произход или политически убеждения.“

 

Ситуацията в България

Нападения, закани и обиди срещу обществени представители са криминализирани отдавна у нас. Миналата година, българското правителство изпълни и още една част от това задължение, като предвиди по-високи наказания, например, за убийство и телесна повреда, когато са извършени по подбуди, свързани със сексуалната ориентация на жертвата. Изрична наказателна отговорност за престъпления, които целят да накажат жертвата за нейния пол или за нейната професия на правозащитник или журналист, обаче, в България в момента липсва. Това означава, че тези три обстоятелства нямат значение за това дали даден извършител да бъде привлечен към наказателна отговорност, а имат евентуална стойност в много по-късен момент от наказателния процес, когато съдът определя конкретното по вид и размер наказание –  във всеки отделен случай и по вътрешно убеждение на съдията. За сравнение, нашето право изрично предвижда по-високи наказания за нападение срещу лекар и учител.

Какво означава „обществен представител“ в новата директива не е конкретизирано, а българският наказателен кодекс го дефинира като „лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция“. Практиката на ВКС е изяснила, че това понятие се отнася, например, до председателя на Български Хелзинкски комитет. В същия смисъл е и доктрината, в която се приема, че под обществена организация се разбира юридическо лице с нестопанска цел, в обществена полза, което може да бъде сдружение или фондация, политическа партия или синдикат. Служителите на неправителствените организации, действащи в подкрепа на ЛГБТИ хората, безспорно влизат в обхвата на по-високата защита на българския наказателен кодекс, дори и по настоящем.

Съществен пропуск в нашето наказателно право, особено сега през призмата на новата директива, остава престъплението изнасилване с цел жертвата да бъде наказана за нейната сексуална ориентация или пол или защото жертвата е обществен представител, журналист или защитник на правата на човека. Това специална мотивация за изнасилване трябва да бъде криминализирана от българското правителство най-късно до 14 юни 2027г.

 

Автор: адв. Наташа Добрева