Трима съдии от Върховния касационен съд на България изпратиха преюдициално запитване в Съда на Европейския съюз (СЕС), в опит да преодолеят пагубните последици от решението на Конституционния съд върху понятието „пол“ и тълкувателното решение относно достъпа до съд на транс хората. Те считат, че тези два съдебни акта не са в съответствие с правото на Европейския съюз. Според мнението на тримата съдии, конституционното и тълкувателното решение дискриминират трансджендър хората, които тепърва искат да започнат дело за промяна на личните данни, по две сравнителни линии – в сравнение с интерсекс хората и в сравнение с трансджендър хората, които вече са водили дела и имат призната от съда полова идентичност. За българските граждани занапред е установена правна забрана да променят личните си данни на основание транссексуалност, докато за интерсекс хората, както и за транс хората до 2023г, такава забрана не съществува. Следователно, налице са сравними групи хора в сходни ситуации и те се третират различно, без справедлива причина.

По искането на българските съдии, СЕС ще направи тълкуване на разпоредби от Хартата на Основните Права на Европейския съюз, които касаят правото на уважение към личния живот; правото на свободно придвижване от една държава-членка в друга; принципа за равенство между всички европейски граждани и др. Прилагайки правото на Съюза, СЕС трябва да отговори на следните конкретни въпроси формулирани от нашите съдии:

• Хартата на Основните Права допуска ли българското законодателство да забранява всякаква възможност за признаване на пола на транс хората?
• Хартата на Основните Права допуска ли българската съдебна практика, включително тълкувателното решение на ВКС, да забранява възможността за признаване на пола, след като по този начин поставя един трансджендър български гражданин в различно положение от това, което би имал в друга държава-членка, където възможността е разрешена?
• Съдебна практика, базирана на религиозни и морални виждания към транс хората, допустима ли е?
• Различна съдебна практика по признаване на пола на интерсекс и по признаване на пола на транс лица допустима ли е?
• При признаване на пола на български гражданин в друга държава трябва ли България да извърши съответното вписване на това обстоятелство и в българските регистри?
• Хартата на Основните Права задължава ли българските съдии да се съобразяват с дефиницията за „пол“ дадена от Конституционния съд? Тази дефиниция съобразена ли е с правото на ЕС и може ли да представлява пречка за признаване на пола?

В момента, средната продължителност на делата по преюдициални запитвания в СЕС е 17 месеца, а постановеното накрая решение е задължително за всички съдилища в България. Пълния текст на запитването можете да прочетете тук:  https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=7DDEA24E5F7F115CC2258AA80046B590 Транссексуалната жена по делото се представлява от адв. Наташа Добрева.

Автор: адв. Наташа Добрева