Днес (27.09.2022) продължи дискусията на кръглата маса „Съвременни български семейства и разрешаване на конфликти“, която събра представители на Министерство на правосъдието, съдебната власт, Омбудсмана, адвокатурата, медиатори, психолози и психотерапевти и НПО сектора, за намирането на решения пред предизвикателствата на задължителната медиация по семейни дела.

Сред панелистите бяха Корин Левиц, медиатор от Чикаго, САЩ, която представи моделът на задължително съдебно препращане към Окръжния съд Куук, щата Илинойс по семейни дела, подготовката на родителите за участие и начина на включване на детето в процедурата по медиация. Г-жа Левиц обърна особено внимание на предварителния скрийнинг, който се осъществява относно налични форми на домашно насилие и действията, които се предприемат в случай на установено такова. Проверката за евентуални знаци на домашно насилие бива осъществявано посредством кратко лично интервю и попълването на въпросник, целящ да установи както евентуални прояви на насилие, така и други пречки пред провеждането на медиацията и евентуалното изпълнение на постигнатото споразумение. Сред другите акценти нa изложението на американския лектор бе интервюто на детето от медиатора, осъществявано в пълна конфиденциалност, което служи за проверка на неговото благосъстояние и фокусиране на процедурата към неговите най-добри интереси.

Темата за интереса на детето бе продължена и от д-р Юлия Раданова, председател на ИМЕУС, която изложи различни практики относно медиация в случаите на дете в риск, включващи представителите на социалните отдели, отделните членове на семейството, въвлечени в конфликта, настойници/попечители на детето, адвокати, както и всяко друго лице, имащо отношение към конфликта. Целта на подобни процедури е да изместят състезателността на съдебното производство, което се развива в случаите на настаняване на дете в риск като го заменят с процедура, повишаваща комуникацията между страните и разбирането им за причините на конфликта.

Милена Гюрова-Гунчева, бившия председател на Центъра за спогодби и медиация към СРС и СГС, от своя страна, пък изложи статистика от съдебните медиационни центрове в София и Варна, съгласно която процента на постигнати споразумения гравитира около 30 % – процент, който се наблюдава в повечето държави извън англосаксонската правна система. Г-жа Гунчева представи своята визия, че за да бъде увеличен този процент задължителната съдебна медиация следва да бъде извършвана преди страните да влязат в съдебна зала, подавайки своята искова молба. Това мнение бе подкрепено и от част от участниците в кръглата маса, от позицията че веднъж инициирано съдебното конфликтът между страните ескалира до степен, правеща трудно неговото последващо решаване.

Отношение по темата взе и адв. Свилена Димитрова, участник в работната група на ВСС относно приемането на задължителната медиация, която отбеляза, че решението относно кой момент страните да бъдат задължително насочвани към процедура по медиация е трудно и следва балансирано да отчита различни преимущества и негативи от приложението си.

Събитието приключи с обещание участниците в кръглата маса да излязат със становище относно предложените изменения и допълнения в Закона за медиацията и Гражданско-процесуалния кодекс, предвиждащи въвеждане на института на задължителната медиация, което официално да бъде депозирано в Министерство на правосъдието.

Кръглата маса се организира от Сдружение Институт по медиация и управление на спорове, съвместно с Професионалната асоциация на медиаторите в България (ПАМБ) и Фондация „Ресурсен център Билитис, с любезното съдействие на Българска търговско-промишлена палата. То е част от проекта „Децата на фокус в разнообразните семейства“, реализиран с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Фонд Активни граждани България по ФМ на ​ЕИП, повече за който може да научите на semeistva.com.