Днес (26.09.2022) се проведе първия ден от кръглата маса „Съвременни български семейства и разрешаване на конфликти“ по проект „Децата на фокус в разнообразните семейства“. Събитието е организирано от „Сдружение Институт по медиация и управление на спорове“, съвместно с Професионалната асоциация на медиаторите в България (ПАМБ) и Фондация „Ресурсен център Билитис“ и се осъществява в рамките на проекта „Децата на фокус в разнообразните семейства“ с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП. То събра представители на Министерство на правосъдието, съдебната власт, Омбудсмана, адвокатурата, изявени медиатори и НПО сектора, за да обсъдят предизвикателствата пред задължителната медиация по семейни дела и да потърсят съвместно евентуални решения за целта.

Сред панелистите бяха д-р. Агне Тваронавичиене, Директор на Лабораторията по Медиация и устойчиво разрешаване на конфликти към университета Миколос Ромерис, Литва, съдия Даниела Александрова, заместник – председател на Софийски районен съд, ръководител на брачното отделение на съда, Лилия Симеонова, началник на политическия кабинет на Министъра на правосъдието, за периода – м. декември 2021г. –м. август 2022г.

Темите, поставени за обсъждане, включваха задължителната съдебна медиация по семейни дела, различните форми на препращане, стандартите и изискванията спрямо семейните медиатори и последващия контрол върху дейността им. Д-р Тваронавичиене представи модела на задължителна медиация по семейни дела в Литва, който се практикува считано от началото на 2020 г. Той предвижда провеждането на предварителна първа информационна медиационна среща в рамките до 1 час като предпоставка за иницииране на последващо съдебно производство по даден семеен конфликт. Единствено изключение от задължителността литовският законодател е предвидил за случаите на домашно насилие, при които жертвата запазва правото си да откаже участие в медиация. Моделът се финансира чрез Литовското Бюрото за правна помощ към Министерство на правосъдието, което изплаща по единна часова ставка отчетеното време от медиатори, поели казуси, влизащи в категорията задължителна съдебна медиация. В резултат на приложението му е отбелязана 56% успеваемост и приключване със спогодба на всички дела, преминаващи през процедурата. Независимо от окуражителния процент обаче остава висок броят на страни, изцяло отказали участие в процедурата, който към края на 2021 г. е 56%. Проведено проучване относно удовлетвореността на страните от процедурата по медиация дава оценка 7.4. при максимални 10 относно степента на задоволство от процеса. Същевременно обаче остават ниски критериите за допускане упражняването на професията медиатор и необходимостта от приемане на допълнителни изисквания като допълнителни часове подготовка, специализация и последващ контрол.

Следващият панелист – съдия Даниела Александрова сподели своето убеждение за необходимостта от спешното приемане на задължителен модел на медиацията. Като един от вариантите това да бъде осъществено, зам-председателя на Софийски районен съд очерта заложената в закона за изменение и допълнение на Закона за Медиацията и Гражданско-процесуалния кодекс промяна в насока медиацията да е задължителна по всички семейни дела след завеждането на исковата молба и получаването на отговора по нея. Този модел е залегнал и в предложението на работата на работната група към Министерство на правосъдието, което е предмет на обществено обсъждане. Участниците в кръглата маса изразиха редица резерви към предлагания модел, но всички бяха единодушни в необходимостта от изменения в тази насока.

Г-жа Лилия Симеонова, представител на Министерство на правосъдието, внесе допълнителни бележки относно изготвените предложения за изменение на нормативната рамка в насока приемането на задължителна медиация. Заострено бе вниманието върху нуждата от координирана връзка между институциите с цел хармонизиране на работата по Плана за възстановяване и устойчивост, осъществявана от Висшия съдебен съвет, и политическия ангажимент на Министерство на правосъдието за предприемането на бързи и ефективни решения за разтоварване на съдебната система. Г-жа Симеонова изложи становището и че предвидения модел на задължителна медиация запазва изцяло доброволното участие на страните в процедурата, предвид че същите ще решават дали да продължат с медиацията едва след 1-часова среща с медиатор, която им разяснява принципите на процедурата и начина на работа. Същевременно, бе засегнат въпроса и за допълнителните критерии, които следва да бъдат приети с цел обезпечаване интересите на участниците и най-вече на правата на децата, потенциално афектирани от даден спор.

Последният панелист за деня – Г-жа Милена Гунчева сподели допълнително част от статистиката на Центъра за спогодби и медиация към СРС и СГС, съгласно който броя на споразумения по семейни дела е по-нисък от средния за друг вид спорове и подкрепи позиция за работа по мултидисциплинарен начин по сходни казуси.

Кръглата маса продължава и утре (27.09), сряда, от 10 часа в Българска търговско-промишлена палата, както и на живо през Фейсбук страницата Децата на Фокус.