Комитетът на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените (CEDAW) публикува констатациите си за държавите, които разгледа по време на последната си сесия от 10 до 28 февруари 2020 г: България, Афганистан, Зимбабве, Кирибати, Латвия, Пакистан, Република Молдова и Еритрея.
Като цяло констатациите съдържат положителни аспекти на начина, по който съответните държави прилагат Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, подчертават въпроси, които будят загриженост, и отправят препоръки. В Заключителните наблюдения по осмия периодичен доклад на България се приветства напредъкът, постигнат при предприемането на законодателни реформи, както и усилията за подобряване на институционалната и политическата рамка, насочени към ускоряване на премахването на дискриминацията срещу жените и насърчаване на равенството между половете. Същевременно докладът очертава редица основни области, които будят загриженост, и препоръки, някои от които са подчертани по-долу:

Комитетът отбелязва, че принципът на пряка и непряка дискриминация на жените е залегнал в законодателството на държавата – страна по Конвенцията. Той обаче продължава да е загрижен, че това определение не включва дискриминацията, основана на пола, и пресичащите се форми на дискриминация.

Организации на гражданското общество – Комитетът отбелязва силната роля на гражданското общество в изпълнението на политиките и програмите в държавата – страна по Конвенцията. Той обаче изразява загриженост относно ограниченията върху дейността на някои неправителствени организации и спирането или закриването на няколко такива организации, работещи в областта на правата на жените и равенството между половете.

Стереотипи и вредни практики – Комитетът остава загрижен от ограничения ангажимент на държавата – страна по Конвенцията за борба с устойчивите стереотипи, свързани с пола, които засягат избора на образование и кариера на жените и момичетата. Комитетът е особено загрижен за:
(а) Зачестилите случаи на антиджендър дискурс в публичното пространство и обществения отзвук във възприемането на равенството между половете, както и мизогинистичните изявления в медиите, включително от високопоставени политици;
(б) Насърчаването на концепцията за традиционните семейни ценности, ограничаваща жените единствено до ролята на майки и домакински задължения, и липсата на цялостна стратегия за премахване на дискриминационните стереотипи по отношение на ролите и отговорностите на жените и мъжете в семейството и в обществото;
(в) продължаващото съществуване на детски и/или принудителни бракове, въпреки законодателството, забраняващо браковете под 16-годишна възраст, което засяга по-специално ромските момичета;
(г) нарастващото ниво на речта на омразата и сексизма в медиите, по-специално в социалните медии онлайн.

Насилие срещу жени, основано на пола – Комитетът отбелязва решението на Конституционния съд № 13/2018 г. от 27 юли 2018 г. относно несъвместимостта на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) с Конституцията на държавата – страна по Конвенцията, и изразява загриженост, тъй като то възпрепятства нейното ратифициране. Комитетът също така продължава да е загрижен за: а) факта, че действащото законодателство не определя и не криминализира всички форми на насилие, основано на пола, срещу жени и момичета, включително физическо, сексуално, психологическо и икономическо насилие, както и за липсата на служебно преследване за актове на насилие, основано на пола, срещу жени.

Жени и момичета, изправени пред многобройни и пресичащи се форми на дискриминация – Комитетът изразява загриженост, че жените и момичетата с увреждания и лесбийките, транссексуалните жени и интерсексуалните лица (ЛБТИ), продължават да се сблъскват с пресичащи се форми на дискриминация и насилие, основано на пола.

Комитетът отправя набор от препоръки към българското правителство във всяка от основните области на загриженост, сред които са „продължаване на хармонизирането на националното законодателство за премахване на насилието над жени, основано на пола, в съответствие с Конвенцията и ратифициране на Истанбулската конвенция“, както и „спешно прилагане на конкретно насочени мерки за постигане на съществено равенство за жените и момичетата във всички сфери на живота, които са изправени пред пресичащи се форми на дискриминация, като жените и момичетата с увреждания и ЛБТИ“.

Констатациите, официално известни като заключителни наблюдения, могат да бъдат намерени ТУК.