До

Народно Събрание на РБ

Комисия по демографската политика, децата и семейството

по ЗИД в ЗЗДет. № 50-454-01-61от 02.08.2024г

С Т А Н О В И Щ Е

от фондация „Билитис“, ЕИК 131221510

регистрирана с общественополезна дейност за развитие на активна и обединена ЛГБТИ общност

ел. адрес: [email protected]

 

Уважаема г-н Председател,

На 02.08.2024 г. беше внесен за първо четене законопроект за изменения и допълнения в Закона за закрила на детето и в Наказателния кодекс, със сигнатура № 50-454-01-61/02.08.2024г. След като се запознах със съдържанието на предложеното допълнение в Наказателния кодекс и мотивите за изготвянето му, представям настоящото отрицателно становище, с което критикувам слабото качество и необосноваността на § 6 от законопроекта:

„Който даде медицинско предписание или извърши медицинска дейност с метод или технология за промяна на биологичния пол на лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва“.

Като интерсекс човек, знам от личен опит какво означава да растеш в общество, което не разбира твоята същност. В законопроекта за изменение на Наказателния кодекс, който предвижда криминализиране на медицинска намеса за промяна на биологичния пол на лица под 18 години, виждам сериозна заплаха за правата на интерсекс децата в България.

Още в началото отбелязвам, че вносителите не са изяснили обществената необходимост от криминализиране на предложеното деяние. Те не посочват дали такива деяния се случват реално в България. Не боравят с дадени примери на практика, нито с примери за настъпили вредни последици за дадено дете. Не включват като елемент от състава на престъплението „обратимост“, съответно, „необратимост“ на телесната промяна. 

В законопроекта липсва обосновка кои са обществените отношения, които ще регулира и защо отношения лекар-пациент принципно се нуждаят от криминализация. Вносителите не конкретизират дали обект на регулацията са отношенията лекар-интерсекс пациент, отношенията лекар- транссексуален пациент или отношенията лекар-пациент с ендокринно заболяване. 

И трите вида пациенти се третират с едно и също хормонално лечение, което формира биологичния пол и теоретично попада в приложното поле на проекто-разпоредбата. Нито в частта „мотиви“, нито в частта „предварителна оценка на въздействието“ се съдържа обосновка на практическата необходимост от такава криминализация. 

Само на това процедурно основание, проекто-разпоредбата трябва да се отхвърли, тъй като не преследва никаква законова цел.

Този законопроект не само игнорира нашите нужди, но и директно ни лишава от основни човешки права. За много интерсекс деца това ще означава отказ от адекватна медицинска помощ и подкрепа в най-важните години от тяхното развитие.

Но освен това, по същество този закон страда от редица други пороци, непропорционалност и несъответствия с Конституцията.

На първо място, проекто-разпоредбата е противоконституционна. С Решение № 15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г. Конституционният съд извърши задължително тълкуване на понятието „пол“. С това решение КС гарантира правото на определена група интерсекс деца на признаване на психологическия пол по съдебен ред и тяхното право на външно изразяване на психологическия пол чрез поддържаща хормонална терапия или други медицински методи, въпреки че налагането на тези ограничения не отговаря на никакви научни данни:

„Съдът намира, че половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (XX при жените и XY при мъжете) лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана (състояние, което се определя като „интерсексуално“), поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в Основния закон разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност.“

След като Конституционният съд гарантира че някои, но не всички, интерсекс деца имат право на  достъп до хормонална терапия и оперативно приближаване към даден пол, въпреки че не упоменава дали за целта е необходимо напълно информираното и доброволно съгласие на лицето, тъй като такива решения се вземат на възраст, когато интерсекс децата нямат възможност за изразяване на такова, норма в Наказателния кодекс, която препречва този достъп, е противоконституционна. 

Освен това, Конституцията гарантира на всички български деца правото да получават информация, а това включва правото да провеждат професионални консултации с лекари-специалисти (чл. 41 от К). За да детайлизира съдържанието и да гарантира практическото прилагане на това основно конституционно право на децата, министърът на здравеопазването прие Наредба за консултиране, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години, за които не е необходимо съгласието на родителя или попечителя. Съгласно наредбата, непълнолетните имат право на директен достъп до лекарски консултации по следните въпроси: „психичното здраве и личностното развитие … превенция на депресивност, тревожност и суициден риск … себевъзприемане и самооценка … физическото развитие и половото съзряване в юношеството“. Наредбата ефективно се прилага от 8 години.

На второ място, предмет на проекто-разпоредбата е достъп на пациенти под 18 години до хормони, които оформят биологичния пол. Предложената криминализация ще спре лечението на всички деца със здравословни състояния, които се третират чрез полови хормони, по клинични пътеки финансирани от НЗОК. Например, КП № 80 Лечение на хипофизата при лица под 18 години предвижда държавно-финансирано лечение на: злокачествени и доброкачествени образувания на ендокринните жлези; хиперфункция и хипофункция на хипофизата; вродени ензимни дефекти в синтеза на хормоните; дисфункция на яйчниците и тестисите; закъснял и преждевременен пубертет; хипертрофия на млечната жлеза, плюс десетки други състояния, изброени там, които оформят биологичния пол. КП № 80 предвижда тези състояния да се лекуват чрез „инжекция на стероид“ и „инжекция на хормон“, предвид факта, че „ [и] надбъбречните полови хормони са свързани с гениталната сфера. Те имат отношение към маскулинизацията (андрогени) и феминизацията (естрогени) на индивида (развитието на мъжки, съответно женски вторични полови белези). Както у мъжа така и у жената се произвеждат и двата надбъбречни полови хормона, само че секрецията на този вид, който е свързан с оформянето на противоположния пол, е незначителна.“ Предложената криминализация ще попречи на лекарите да лекуват болестите при децата по Клинична пътека № 80 от Националния рамков договор. Лекарствени продукти, които оформят биологичния пол, са също и тези, които изкуствено потискат производството на яйцеклетки с цел семейно планиране и предпазване от забременяване. Предложената криминализация ще попречи на лекарите да издават рецепти за противозачатъчни хапчета на млади момичета, дори когато това се налага по медицински показания.

По-нататък, не е вярно твърдението в законопроекта, че „такъв състав е в съответствие и със стандартите, които българският Наказателен кодекс вече съдържа относно по-високата защита със средствата на наказателното право … на децата“. В Наказателния кодекс няма стандарт, който да пречи на пациенти на достъпа им до здравеопазване. Единственото криминализирано умишлено лекарско действие е това, което се извършва извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на медицинските правила (чл. 126 от НК). То не е сравнимо с предложената проекто- разпоредба. Наказателният кодекс съдържа раздел „престъпления против младежта“, чиито извършители нямат специално качество, не са професионалисти със специално занятие и не са в отношения лекар-пациент е пострадалото дете. Престъпленията от този раздел също не са сравними с обсъжданата проекто-разпоредба.

Накрая, вносителите на законопроекта не обосновават как предлаганият „чл. 187а“ се различава от сега действащия чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 129, ал. 2 от НК: ,,[т]елесната повреда е средна, ако е причинено: … трайно затрудняване … на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност … на малолетно лице“.

Апелирам към вас да се поставите на нашето място – на мястото на дете, което расте в общество, което често не разбира, а сега и иска да накаже неговата същност. Ние имаме нужда от подкрепа и разбиране, а не от още повече бариери и ограничения.

По всички изложени съображения, законопроектът следва да се отхвърли на първо четене.

 

16.08.2024 г.                        Пол Найденов
          Съдиректор