„В крайна сметка, оплакването от дискриминация по признак полова идентичност беше най-определящата характеристика на казуса, обхващайки както социалния елемент, така и човешкото достойнство, които в настоящия случай са толкова очевидно и несъмнено централният проблем.“ Съдия Георгиус Сергидес, Кипър

С това изречение, съдия Сергидес от ЕСПЧ най-точно обобщава ключовото решение, постановено миналата седмица, касаещо основни права на трансджендър родители и основни права на децата, отглеждани в техните семейства. Делото Савиновских и др. с/у Русия (жалба № 16206/19) съдържа рядко срещано оплакване от нарушено право на уважение към семейния живот на транссексуален човек и неговите приемни деца.  Досега, ЕСПЧ никога не е установявал нарушение на правото на семеен живот между транс родители и техни не-биологични деца. През 1997г, ЕСПЧ разгледа такава жалба, но тогава постанови, че най-добрият интерес на детето е бил спазен и няма нарушение на права – X, Y and Z с/у Великобритания (жалба № 21830/93). Сега, ЕСПЧ преразгледа тази своя позиция и постанови по делото Савиновских, че липсват научни доказателства транссексуалният преход да вреди на деца.

Двете малолетни момчета-жалбоподатели К.К. и Д.Д. са руски граждани, родени с физически увреждания и СПИН, от неизвестни бащи и от майки, страдащи от зависимости и с отнети родителски права. От раждането си живеят в държавни институции, по-специално, в болници и рехабилитационни центрове. Жалбоподателят Савиновских, биологичен родител на две свои деца, приел К.К. и Д.Д. в дома си, след като подписал договор за приемна грижа със социалните служби. Докато изпълнявал приемната грижа, Савиновских се разкрил като транссексуален мъж и социалните служби научили, че той е започнал да се определя и представя като лице от мъжки пол и че се е подложил на операция за отстраняване на гърдите. Те анулирали договора за приемна грижа, извели К.К. и Д.Д. от семейството и ги върнали обратно в болница. Савиновских не ги видял повече и напуснал страната, търсейки убежище в Испания. Семейството му живее там през последните 6 години.

Анулирането на договора за приемна грижа било потвърдено от национален съд, който установил, че Савиновских „продължително страда от психично разстройство“ и има „диагноза транссексуализъм“, която „в Международната Класификация на Болестите № 10 се използва вместо „психична болест““. Съдиите постановили, че „наличието на този психологически дефицит у жалбоподателката, по убеждениято на съда представлява достатъчно основание да се освободи Ю. Савиновских от нейните отговорности на приемен родител“ и че „нейното намерение да възприеме социалните характеристики на мъжки пол в същността си противоречи на принципите на семейното право в нашата страна, традициите и манталитета на обществото ни“. Според съдиите, тези обстоятелства били съществени, „тъй като те влияят на психологическото, духовното и морално развитие на приемните деца“

През 2019 г. Савиновских, К.К. и Д.Д. подадоха жалба до ЕСПЧ, в която твърдяха, че Савиновских е дискриминиран по признак полова идентичност и транссексуален преход. Централният проблем тук беше как се оценява родителския капацитет на транссексуален човек. Националните съдии са обсъдили „моралните и други личностни качества“ на Савиновских и са поставили под въпрос неговата „женственост“. Неговата полова идентичност, оценена като вредна и неморална, и неговото отклоняване от „принципите на семейното право в нашата страна, традициите и манталитета на обществото“ били основните причини, с които националните съдии мотивирали решението да му отнемат правата на приемен родител. Позоваването на неговата транссексуалност било изрично, а пък нейното отражение върху родителския капацитет било предположено от съдиите и тя станала централен фактор, довел до решението за прекратяване на приемната грижа. На тази база, Савиновских твърдеше пред ЕСПЧ, че е бил обект на различно третиране, в сравнение с цисджендър приемни родители. Твърдеше още, че автоматичното определяне на транс човек като такъв без морални и личностни ценности, без да се изследва в дълбочина родителския му капацитет, взаимоотношенията му с приемното дете и желанието на самото дете, е произволен и дискриминационен подход на съда.

В постановеното решение, ЕСПЧ изцяло се съгласява с оплакването от презюмиран лош родителски капацитет на транс хората, като критикува руския съд, че не е събрал каквито и да било научни доказателства в евентуална такава насока:

„73. Съдът намира, че решението да се прекрати попечителството на жалбоподателя засяга деца на възраст 4 и 5 години към релевантния момент, със сериозни медицински диагнози, изоставени от раждане, които, преди да бъдат настанени в семейството на жалбоподателя на възраст 1 и 3 години, съответно, са живели в държавни институции. Съдът по-нататък намира, че въпросното решение не е било подкрепено от никаква индивидуална експертна оценка на жалбоподателя и на децата, нито от някакво научно изследване относно въздействието на смяната на половата идентичност върху детското психологическо здраве и развитие. Мотивите на вътрешния съд в това отношение почиват главно на законовата невъзможност на еднополови двойки да бъдат регистрирани като приемни родители, както и на традициите и манталитета на руското общество. … 74. Наличието на съществено противоречие между интересите на жалбоподателя и на децата е установено от вътрешните власти при отсъствието на каквото и да било доказателство, че промяната на половата идентичност на жалбоподателя би могла някак да навреди на децата и след игнориране на привързаността на децата към жалбоподателя и членовете на неговото семейство.“

ЕСПЧ признава нарушение на правото на семеен живот и на тримата жалбоподатели, като не разглежда отделно оплакването от дискриминация, което според мнозинството съдии е само аспект от главното оплакване за разделяне на семейството. Кипърският съдия, обаче, който е бивш семейно-правен съдия, правилно е различил точно обратното – различното третиране на един родител, принадлежащ към ЛГБТИ малцинство, в сравнение с други родители, е същността на делото.

Пълният текст на решението на английски език е публикуван тук: https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-234795

 

Автор: адв. Наташа Добрева