Право на приемно семейство между транс родител и деца, лишени от родителска грижа, ще анализира ЕСПЧ
Европейският съд по правата на човека ще се произнесе по рядко срещана жалба, касаеща правото на транс човек на уважение към семейния му живот с неговите приемни деца – Савиновских и др. с/у Русия (жалба № 16206/19). Досега, ЕСПЧ никога не е установявал нарушение на правото на семеен живот между транс родители и техни не-биологични деца. Назад през 1997г, ЕСПЧ разгледа такава жалба, но тогава постанови, че най-добрият интерес на детето е бил спазен и няма нарушение на права – X, Y and Z с/у Великобритания (жалба № 21830/93). Сега, ЕСПЧ има шанс да преразгледа позицията си и делото Савиновских да се превърне в прецедент, разкриващ дискриминация по признак полова идентичност и транс преход.
Двете малолетни момчета К.К. и Д.Д. са руски граждани, родени с физически увреждания и СПИН, от неизвестни бащи и от майки, страдащи от зависимости и с отнети родителски права. От раждането си живеят в държавни институции, по-конкретно, в болници подходящи за уврежданията им. Жалбоподателят Савиновских, биологичен родител на две свои деца, приел К.К. и Д.Д. в дома си, след като подписал договор за приемна грижа със социалните служби. Докато изпълнявал приемната грижа, Савиновских се разкрил като транс мъж и социалните служби научили, че той е започнал да се определя и представя като лице от мъжки пол и че се е подложил на операция за отстраняване на гърдите. Те анулирали договора за приемна грижа, извели К.К. и Д.Д. от семейството и ги настанили в болница. Савиновских не ги видял повече и напуснал страната, търсейки убежище в Испания. Семейството му живее там през последните 6 години.
Анулирането на договора за приемна грижа било потвърдено от национален съд, който установил, че Савиновских „продължително страда от психично разстройство“ и има „диагноза транссексуализъм“, която „в Международната Класификация на Болестите № 10 се използва вместо „психична болест““. Съдиите постановили, че „наличието на този психологически дефицит у жалбоподателката, по убеждениято на съда представлява достатъчно основание да се освободи Ю. Савиновских от нейните отговорности на приемен родител“ и че „нейното намерение да възприеме социалните характеристики на мъжкия пол в същността си противоречи на принципите на семейното право в нашата страна, традициите и манталитета на обществото ни“. Според съдиите, тези обстоятелства били съществени, „тъй като те влияят на психологическото, духовното и морално развитие на приемните деца“
През 2019г Савиновских, К.К. и Д.Д. подадоха жалба до ЕСПЧ, в която твърдят, че Савиновских е дискриминиран по признак полова идентичност и преход. Предмет на казуса е как се оценява родителския капацитет на транссексуалния родител. Националните съдии са обсъдили „моралните и други лични качества“ на Савиновских и са поставили под въпрос неговата „женственост“. Неговата полова идентичност, оценена като вредна и неморална, и неговото отклоняване от „принципите на семейното право в нашата страна, традициите и манталитета на обществото“ били основните причини, с които националните съдии мотивирали решението да му отнемат правата на приемен родител. Позоваването на неговата транссексуалност били изрично, а пък нейното отражение върху родителския капацитет било предположено от съдиите и тя станала централен фактор, довел до решението за прекратяване на приемната грижа. На тази база, Савиновских твърди, че е бил обект на различно третиране. Твърди още, че разликата в третирането не е имала законова основа във вътрешното законодателство и не е имала разумно оправдание. Савиновских твърди, че автоматичното определяне на транс човек като такъв без морални и личностни ценности, без да се оцени в дълбочина родителския му капацитет, връзката му с приемното дете и желанието на самото дете, е произволно и дискриминационно.
Европейският съд по правата на човека разглежда нарастващ брой случаи, свързани с транс родителство. По делото Савиновских, международната организация „Трансджендър Европа“ се включи като подпомагаща трета страна и представи пред ЕСПЧ съвременна научна информация относно способностите на транс хората да бъдат родители и въздействието на прехода им върху деца. „Трансджендър Европа“ представи своето становище до ЕСПЧ през 2021г и тук публикуваме част от него със съгласието на организацията и на представителя на жалбоподателите, адв. Наташа Добрева:
„Проучвания окончателно разпръскват страхове, че децата в транс семейства са по-склонни да възприемат атипично полово поведение или полова идентичност или да демонстрират удар по устоите на развитието им. Белгийско изследване, базирано на задълбочени интервюта с малолетни деца и техните родители (транс и цисджендър), разкрива, че въпреки че транссексуалният преход може да бъде „предизвикателен и емоционален процес за цялото семейство“, повечето деца „не са преживели прехода на родителя си като болезнена загуба“. Това често се дължи на различните защитни механизми, развити в семейството – например семейна цялост и комуникация, приемане от партньора, размишляване и анализ и от родителя, и от детето върху смисъла на прехода – които им осигуряват по-голямо успокоение.
Мнозинството от транс родителите, интервюирани в многобройни проучвания, разказват, че взаимоотношенията с децата им са общо взето добри и позитивни, включително след разкриването им и прехода им. Няколко величини играят роля по време на трудни транс преходи, сред които възрастта на децата (по-малките деца са по-възприемчиви), връзката между самите родителите, дори когато те са разделени, и съществуването на социално стигматизиране. И децата, и родителите често преживяват липса на транс или транс-приветливи терапевти, липса на групи за подкрепа и мрежи с други родители, липса на специализирани социални услуги. Това, обаче, не са предизвикателства породени от прехода на родителя сам по себе си, а са продукт от обществените обстоятелства и могат да се разрешат чрез подходящо законодателство, политики и образование.
Въпреки предизвикателствата, някои проучвания разкриват, че транс семействата предоставят благоприятна среда за приемане на различията и приветстване на разнообразието. По-специално, намирането на постоянно семейство за деца в системата на приемната грижа има позитивни ползи за тях. Данните показват, че деца настанени в приемни семейства са 50% по-малко вероятно да бъдат арестувани, 20% по-малко вероятно да станат тийнейджъри-родители и 24% по-малко вероятно да бъдат безработни като възрастни.“