„На масата“ е постановка (документален тип разказ, базиран на реални истории, които се разказват с помощта на слушалки, прикрепени към актьори в реално време), който изследва преживяванията на представители на ЛГБТИ+ общността, по-специално на гей жени и гей мъже.

Режисьорката Констанца (в творчески дует с Даниел) започва работа по подобни проекти, като най-познатият за куиър общността се казва „Прайд“ , който преди това е представен във функциониращата тогава Червена къща и пресъздава чувствата и преживяванията на участниците в първия Прайд в България. Сценичният декор на „Сцена Дерида“ включва маса с шест стола, един от които в началото на представлението е облечен в пластмаса (а в края му дъното разкрива цветовете на дъгата), като актьорите са облечени в червени дрехи и всеки от тях изразява това, което разказва , с думи и с експериментални танцови движения, докато се преплитат през различните сцени.

Историите в пиесата пресъздават момента на осъзнаване/откриване, разкриване и приемане на сексуалната ориентация, периодите, през които емоционалното същество преминава, за да я разбере и възприеме като част от себе си, и доколко езикът разпознава и предава правилно тези чувства през годините. Не на последно място, навлизането на „чужденеца“ и „аутсайдера“ като двигател на събитията, който метафорично нарушава целостта на семейния космос и символизира отказа на семейството да приеме сексуалността като вътрешно присъща, а не като „наложена“.

„На масата“ впечатлява с поетичния си изказ, вдъхновен и включващ творчеството на поета Николай Атанасов, както и с дълбоката си емоционална привързаност, с която героите търсят, отстояват силата и вярата си и защитават своята идентичност. Това е една интимна приказка, която е отворена за интерпретация както от своя край, така и от всеки, с когото публиката може да се идентифицира или с нагласите, които може да избере да въплъти. Визуално представлението е минималистично, с лека музика и светлинно оформление и разчита основно на думите и движенията, за да предаде неизказаните ценности и конфликти по време на семейните дискусии и изразяването им в обществото.

Чувството за общност не е толкова силно застъпено, колкото строгите индивидуални възприятия, но често разбираме, че различните приоритети и превратности не винаги означават напълно различен път, а най-важното е подкрепящата среда на доверие и надежда. Темите са за искреността срещу самосъхранението, етикетите, чрез които хората намират себе си, откритията и споделянето, промените в отношенията между членовете на семейството преди и след разкриването, напрежението с предразсъдъците и любовта срещу отхвърлянето и егото.