„Национална мрежа за децата“ е българската организация, допусната до участие в ноторно дело пред Европейския съд по правата на човека, привлякло вниманието на рекорден брой правозащитни организации. За българското дете-жалбоподател Х.Ч. се застъпиха 3 международни организации – ILGA-Europe, NELFA и ADF International – и 8 чуждестранни организации от Чехия, Полша, Латвия, Унгария, Румъния, Босна и Херцеговина. Заедно с НМД, която представлява България, общо организациите, които подкрепиха жалбата с експертиза по основни права на човека, са 12.
Пред ЕСПЧ, детето Х.Ч. се оплаква, че българската държава го третира по-неблагоприятно в сравнение с деца, родени в брак, и в сравнение с деца, родени в хетеросексуални семейства. Както българският Семеен кодекс, така и Европейската конвенция за правата на човека, смислово определят едно лице като „родител“ не поради генетичната му връзка с детето, а поради намерението му да изпълнява ролята и функциите на родител, със съответните грижи, време и издръжка, включително в случаите, в които той е наясно, че не е генетично свързан с детето. Жалбата на детето Х.Ч. е базирана на стари решения на ЕСПЧ относно семейни отношения, срещу Исландия, Дания, Франция и др., където именно това понятие за „родител“ и за „семейство“ категорично се поддържа от ЕСПЧ.
За първи път по отношение на България се очаква ЕСПЧ да постанови, че правната възможност за припознаване, предвидена в Семейния кодекс, трябва да се прилага еднакво в разнополови и в еднополови семейства. В противен случай, български деца се дискриминират по признак произход. Формулировката „припознаване“ в Семейния кодекс е полово неутрална („[в]секи родител може да припознае“); също и реквизитите за попълване на български акт за раждане са полово неутрални в Закона за гражданската регистрация („данни за родителите – имена, дата на раждане, ЕГН, гражданство“). Проблемът идва от прилагането на законодателството ни на практика.
Принципно, пред ЕСПЧ правозащитните организации имат право да вземат становище само по общи правни въпроси, без да коментират фактите на конкретния казус. В случая, НМД като единствената встъпваща организация, която познава българското право, подпомогна анализа на ЕСПЧ в предстоящото му решение по следните три точки:
- Дискриминация на деца по признак произход (забранено е различно третиране на деца, родени в брак, в сравнение с деца, родени извън брак);
- Най-добър интерес на детето да има двама регистрирани родители (правните последици от това свързани с: наследяване; издръжка; взаимна заменяемост на двамата законни представители на детето пред трети лица; в случай на смърт на родител, избягване на настаняване на детето при роднините на починалия; гарантиране на родствени връзки с другите деца на родители си и др.);
- Дискриминация на родители по признак сексуална ориентация /забранено е различно прилагане на Семейния кодекс спрямо разнополови и еднополови двойки/.
Решението на ЕСПЧ по жалбата на българското дете Х.Ч., която се разглежда с приоритет, се очаква да бъде постановено в началото на 2027г. Детето се представлява пред ЕСПЧ от адв. Наташа Добрева.
