Този юли аз и още петима участници имахме щастието да станем част от едно незабравимо преживяване в Словения, където се проведе летният ЛГБТИ+ лагер за младежи – Step4Change по програма Еразъм+. Фондация „Билитис” като партньор по този проект изпрати именно нас. Темата беше активизъм, като имахме възможността да научим различни техники за повишаване на информираността сред обществото и да генерираме идеи, които да приложим на практика.

Първото впечатление, с което останах, когато пристигнах в Словения, беше колко малка и спретната е. Самата столица, Любляна, е в пъти по-малка от София и дори в най-натоварените си часове е осезаемо по-спокойна. Личи си, че хората, които живеят в Словения, са свикнали да си поддържат чисто и то не заради наказания и глоби, каквито не знам дали изобщо има, а поради простата причина, че уважават себе си и природата достатъчно много, че да не ги мързи да си изхвърлят боклука в контейнерите, а не на улицата.

С това усещане стигнахме до дом Трилобит, който радваше очите не само с добре поддържаните си стаи и помещения, но и с красивата планинска природа, която го обграждаше. Графикът ни беше натоварен, изпълнен с много игри, уъркшопи и задачи. Това беше доста стресиращо за някои хора, но от друга страна ни даде възможност да се научим да работим в една силно динамична среда, където за кратко време трябваше да измислим и подготвим различни неща.

Първите два дни прекарахме в игри и опознаване, така че да можем да „разчупим ледовете“ преди да навлезем в същинската работа по-нататък.  Имахме уъркшопи на различни теми като джендър идентичности, стереотипи и привилегии, активно слушане, публично говорене и други. Някои от тях бяха водени от организаторите, а други – от груповите лидери от различните страни, които участваха в проекта – България, Словения, Гърция, Испания, Италия, Латвия. На третия ден посетихме Любляна, където се запознахме с различните ЛГБТИ+ организации и придобихме подробна представа за настоящето положение на хората от общността в Словения. За малките си размери Словения има седем неправителствени организации, които са се фокусирали върху различни теми, но общата им цел е да направят страната едно по-приветливо място за хората, независимо от тяхната сексуална ориентация и полова идентичност. Следващите дни постепенно пристъпихме към осъществяването на различни идеи, които разработвахме по групи. Родиха се оригинални настолни игри и видеа, подкаст и колажи. Седмият ден беше отреден за почивка. Програмата беше свободна и всеки сам решаваше дали иска да отиде до някое от езерата Блед или Бохини, да се покатери по планините, или да си прекара времето по друг начин. Същата вечер домът се осветяваше от зачервената кожа на доста участници, а лосионът за след слънце се предаваше от ръка на ръка като сакрална вещ. Осмият ден мина в интензивна подготовка за уличните акции, които предстояха. Той беше може би най-дългият и уморителен ден за целия лагер, когато повечето от нас останаха до посред нощите, разисквайки какво ще правят на следващата сутрин. Кулминацията на цялото това преживяване ни свари отново в Любляна, където, подготвили вече всичко нужно, привличахме непознати хора да поиграят с нас и да разберат защо сме тук и каква е нашата цел. Жегата беше непоносима, но пък туристи имаше много и начинанието ни се увенча с успех, когато някои от тях оставаха да си поговорят повече, поздравяваха ни за това, което правим и дори ни правеха компания, като ни свиреха на инструменти. На следващия ден обсъждахме начините, по които можем да допринесем с наученото от този лагер в нашата страна. Тъй като лагерът беше към своя край, се заехме да почистим мястото, което беше наш дом за цели десет дни, и след това да стегнем и нашия собствен багаж за сутринта, когато неизбежно трябваше да се разделим. Така приключи моят първи лагер по програма Еразъм +, а аз нямам търпение да участвам и в бъдеще в още младежки обмени.

 Драго, участник в Step4Change